Клизма

Родителят не трябва да прави клизма или да слага на детето супозиторий при запек, при заболяване или при болки, докато лекарят не е поставил диагноза и не е предписал лечение. 

Особено важно е при склонност към запек да не се прибягва редовно до клизма и супозитории, защото те насочват мислите на детето към ануса и червата му.

 Лекарят може да предпише клизма за облекчаване на болките, причинени от газове, както при колики през първите 3 месеца след раждането или след операция.

При запек супозиторият се поставя навътре в задния проход, където се разтваря. Той съдържа леко дразнещо вещество, което привлича влагата и стимулира ходенето по голяма нужда. Понякога ходенето по нужда у бебето може да се стимулира, като се сложи в ануса му намазан с вазелин или с крем термометър и се подържи две минути. Прибягвайте към този начин само по лекарски съвет. Ако го използувате постоянно при запек или при приучване към ходене в гърне, могат да се получат нежелателни резултати.

 Как да приготвяте клизмата. Сапунена клизма се прави, като се бърка парче мек тоалетен сапун във водата, докато тя леко помътнее. Сапунената клизма малко дразни червата и затова не се назначава за кърмачетата. Клизмата може да се приготви с половин чаена лъжичка сол или с една лъжичка сода за хляб, прибавена към четвърт литър вода с температура около 37 C. Количеството вода за малко бебе е 120 г, за едногодишно 240 г, за петгодишно - 500 г.

Поставете мушама на леглото и я покрийте с кърпа. Поставете детето върху нея легнало на една страна с вдигнати нагоре крака. Гърнето трябва да ви е под ръка.

За деца в кърмаческата и ранната възраст е най-подходящо да използувате гумено балонче. Напълнете го така, че да не остава въздух. Намажете наконечника с вазелин, крем или сапун; внимателно го вкарайте на 3 до 5 см. Бавно стискайте балончето. Колкото по-бавно вкарвате водата, толкова по-малка е вероятността да е неприятно на бебето и да изхвърли наконечника.

Червото се свива и отпуска на вълни. Ако почувствувате по-силна съпротива, по-добре почакайте, докато "подаде", вместо да стискате балончето по-силно. Но бебето е готово да изхвърли всичко, което почувствува вътре в ануса си, така че вие можете да не успеете да вкарате много вода.

След като извадите наконечника, стиснете седалището на детето, за да може водата да се задържи няколко минути и да се размекнат изпражненията. Ако водата не излезе до 15-20 минути или ако заедно с нея не излязат много изпражнения, можете да повторите клизмата. Няма опасност от това, че водата е останала вътре.

При по-голямото дете, което има желание да помогне, можете да използувате иригатор (съд за води, от който излиза гумен маркуч, завършващ с твърд гумен наконечник). Не дръжте съда по-високо от 30 до 60 см над нивото на ректума (височината определя налягането). Най- ниското ниво, при което водата бавно влиза, предизвиква най-малко неприятни усещания и дава най-добри резултати.